Палецът е нищо в сравнение с визитата на Байдън в Киев
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
22 февруари 2023 година
В пети клас моят другар Костя не искаше на върви на контролно по математика и ние всички, живущи във вход №5, се събрахме в кухнята му, с цел да му счупим пръста. Много заедно живеехме в този вход, на всеки етаж – връстници.
Не мислете, че бяхме садисти - Костя самичък ни помоли да го осакатим.
Помня, изначало дълго затопляхме неговия пръст над парата от чайника, след това – не знам, за какво – го омотахме в хавлиена кърпа и Валерка от седмия етаж със всички сили млатеше по тази забрадка със супена лъжица. От концепцията да използваме брадвичка, даже кухненска, някакси интуитивно се отказахме.
Палецът не искаше да се чупи. Ние се уморихме, изпотихме се и се зачервихме. Особено Костя.
Съвсем съм забравила дали Костя въпреки всичко отиде на учебно заведение, само че тази съзнателна инквизиция я запомних за цялостен живот.
Пиша този пост заради тревожното възприятие за отговорност пред читателите си, които се тревожат къде съм изчезнала.
Готвя се за интервенция. Тя е напълно неживотозастрашаваща, само че е много неприятна.
Работното й наименование е „ наложително строшаване “. За разлика от случката с Костя, пръста ще ми чупи професор по медицина. А след това той ще среже този пръст и ще му постави железни щифтове. След интервенцията аз публично ще стана киборг (биологичен организъм, съдържащ механични компоненти) – не ме доближавайте с магнит, апелирам.
Не обичам да приказвам за здравето си, с изключение на с комизъм, само че в този случай, демон знае с какво мога да се пошегувам.
Успявах да ви разсмея даже от реанимацията, където се озовах с рядка и по тази причина занимателна диагноза „ извъртане на червата “. Тогава ми се струваше, че съм изчерпала лимита на еврейския шанс, само че ето, че отново ми „ провървя ".
Ръката си я осакатих още през декември – в неравна битка на добермана със стафордширски териер. За чий… аз се наврях в тяхната борба, не разбрал даже моят Хектор. Още повече, че в крайна сметка нито едно куче не пострада. Освен мен.
Макар че от страна на стафордширския териер беше едно деденце, което падна четири пъти, до момента в който разтървавахме кучетата. Надявам се да не го срещна в болничното заведение.
Срещата с деденцето и Стафорда за мен приключи с изкълчване на китката и изместена винтово фрактура на пръста. Дежурният доктор в незабавното поделение допусна, че се занимавам с канадска битка, тъй като толкоз странна контузия той още не бил срещал. Три седмици изкарах в гипс и… И нищо. Нищо не се е сраснало. Въобще.
Професорът, сравнявайки двете фотоси, направени с разлика от осем седмици, сподели: „ това е невероятно “. Но аз го убедих, че е допустимо, че за мен това е обикновено – за човек, паднал в ревизионната дупка в сервиза, за човек, който е ужилила единствената в Индийския океан отровна медуза и който е един от 0.0001 % хора, при който инцидентно червата са се обърнали на 180 градуса против часовниковата стрелка.
След всичко чуто професорът реши да се застрахова и цяла седмица ме приготвя за идните мъчения. Затова аз „ изчезнах “ – в този момент върша кръвни проби, хапвам витамини, поставям чайника и гладя хавлиената забрадка.
По принцип, бих могла да пребивавам и с „ дървен “ пръст (изкривен и без да се сгъва), само че професорът счита, че ще е по-добре да съм със „ стоманен “.
Още повече, че с дървения аз напълно не мога да стържа продукти на ренде, да приветствам, да закопчавам копчета и да употребявам тирбушон.
Ще ме питате – за какво ми е да приветствам? Съвсем не е належащо! Главното е тирбушонът. Чупете го, докторе!
P.S.
1. От нищо нямам потребност, заклевам ви се.
2. Всичко ще е наред.
3. Палецът е нищо спрямо визитата на Байдън в Киев.
4. Ние ще победим.
5. В петък ще се напием, тъй като оцеляхме.
6. От понеделник отново ще съм в гипс, скърбя – съвсем няма да пиша.
7. Проектът " тв приемници " продължава и никакви счупвания няма да го спрат.
8. В Харкив ракетите ни ебават веднага, до момента в който пиша тези редове.
9. Но в случай че се закахърите, прочетете точки 4 и 5.
10. Не скучайте, прегръщам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
22 февруари 2023 година
В пети клас моят другар Костя не искаше на върви на контролно по математика и ние всички, живущи във вход №5, се събрахме в кухнята му, с цел да му счупим пръста. Много заедно живеехме в този вход, на всеки етаж – връстници.
Не мислете, че бяхме садисти - Костя самичък ни помоли да го осакатим.
Помня, изначало дълго затопляхме неговия пръст над парата от чайника, след това – не знам, за какво – го омотахме в хавлиена кърпа и Валерка от седмия етаж със всички сили млатеше по тази забрадка със супена лъжица. От концепцията да използваме брадвичка, даже кухненска, някакси интуитивно се отказахме.
Палецът не искаше да се чупи. Ние се уморихме, изпотихме се и се зачервихме. Особено Костя.
Съвсем съм забравила дали Костя въпреки всичко отиде на учебно заведение, само че тази съзнателна инквизиция я запомних за цялостен живот.
Пиша този пост заради тревожното възприятие за отговорност пред читателите си, които се тревожат къде съм изчезнала.
Готвя се за интервенция. Тя е напълно неживотозастрашаваща, само че е много неприятна.
Работното й наименование е „ наложително строшаване “. За разлика от случката с Костя, пръста ще ми чупи професор по медицина. А след това той ще среже този пръст и ще му постави железни щифтове. След интервенцията аз публично ще стана киборг (биологичен организъм, съдържащ механични компоненти) – не ме доближавайте с магнит, апелирам.
Не обичам да приказвам за здравето си, с изключение на с комизъм, само че в този случай, демон знае с какво мога да се пошегувам.
Успявах да ви разсмея даже от реанимацията, където се озовах с рядка и по тази причина занимателна диагноза „ извъртане на червата “. Тогава ми се струваше, че съм изчерпала лимита на еврейския шанс, само че ето, че отново ми „ провървя ".
Ръката си я осакатих още през декември – в неравна битка на добермана със стафордширски териер. За чий… аз се наврях в тяхната борба, не разбрал даже моят Хектор. Още повече, че в крайна сметка нито едно куче не пострада. Освен мен.
Макар че от страна на стафордширския териер беше едно деденце, което падна четири пъти, до момента в който разтървавахме кучетата. Надявам се да не го срещна в болничното заведение.
Срещата с деденцето и Стафорда за мен приключи с изкълчване на китката и изместена винтово фрактура на пръста. Дежурният доктор в незабавното поделение допусна, че се занимавам с канадска битка, тъй като толкоз странна контузия той още не бил срещал. Три седмици изкарах в гипс и… И нищо. Нищо не се е сраснало. Въобще.
Професорът, сравнявайки двете фотоси, направени с разлика от осем седмици, сподели: „ това е невероятно “. Но аз го убедих, че е допустимо, че за мен това е обикновено – за човек, паднал в ревизионната дупка в сервиза, за човек, който е ужилила единствената в Индийския океан отровна медуза и който е един от 0.0001 % хора, при който инцидентно червата са се обърнали на 180 градуса против часовниковата стрелка.
След всичко чуто професорът реши да се застрахова и цяла седмица ме приготвя за идните мъчения. Затова аз „ изчезнах “ – в този момент върша кръвни проби, хапвам витамини, поставям чайника и гладя хавлиената забрадка.
По принцип, бих могла да пребивавам и с „ дървен “ пръст (изкривен и без да се сгъва), само че професорът счита, че ще е по-добре да съм със „ стоманен “.
Още повече, че с дървения аз напълно не мога да стържа продукти на ренде, да приветствам, да закопчавам копчета и да употребявам тирбушон.
Ще ме питате – за какво ми е да приветствам? Съвсем не е належащо! Главното е тирбушонът. Чупете го, докторе!
P.S.
1. От нищо нямам потребност, заклевам ви се.
2. Всичко ще е наред.
3. Палецът е нищо спрямо визитата на Байдън в Киев.
4. Ние ще победим.
5. В петък ще се напием, тъй като оцеляхме.
6. От понеделник отново ще съм в гипс, скърбя – съвсем няма да пиша.
7. Проектът " тв приемници " продължава и никакви счупвания няма да го спрат.
8. В Харкив ракетите ни ебават веднага, до момента в който пиша тези редове.
9. Но в случай че се закахърите, прочетете точки 4 и 5.
10. Не скучайте, прегръщам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ